blog background

Предизвикателствата и възможностите за текстилния сектор в Европейския Съюз

Асоциацията за рециклиране на текстил участва във важен форум в Брюксел

Асоциацията за рециклиране на текстил участва на 21 ноември в Брюксел в организираното от текстилния клон на EuRIC събитие, свързано с текстилните отпадъци. На събитието присъстваха европейски законодатели, експерти по околната среда, водещи експерти в индустрията и представители на неправителствени организации. Основният фокус бяха предизвикателствата и възможностите за текстилния сектор в Европейския Съюз.

Председателят на текстилния клон на EuRIC, Мариска Боер, откри събитието като подчерта необходимостта от цялостно сътрудничество между заинтересованите в сферата на текстила за преодоляване на пречките пред бранша: недостатъчно събиране, сортиране и третиране на текстилните отпадъци.

Аурел Чобану-Дордеа, директор на Дирекция „Кръгова Икономика“ в ГД „Околна Среда“, от своя страна подчерта, че с ревизията на Рамковата директива за отпадъците (РДО), ЕС ще следва двоен подход при въвеждане на разширена отговорност на производителя (РОП) за текстила: подход на жизнения цикъл и подход за управление на отпадъци.

Проучване на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС)

Сана Дуе, експерт по кръгова икономика и управление на отпадъците в Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), представи данни от текущо проучване на ЕАОС. То показва, че сред основните причини за изхвърлянето на дрехите е износването им. В тази връзка тя подчерта, че това може да насочи към потенциалните предимства на екодизайна в проекта на Регламент за екопроектирането на устойчиви продукти, който се очаква да удължи живота на дрехите. Други основни моменти и данни от представянето на ЕАОС са:

  • Потреблението на текстил в Европа е четвърто по степен на въздействие върху околната среда и климатичните промени.
  • Средното потребление на текстил в ЕС е 14.8 кг на човек годишно
  • Около 8% от микропластмасата в Европа, освободена в океаните е от синтетичен текстил, като на глобално ниво е 16–35%
  • 60% от дрехите са направени от синтетика, основно полиестер и PET
  • 70% от домакинския текстил (спално бельо, завеси и т.н.) са направени от синтетика (основно полиестер РЕТ и найлон)
  • Повторно използван текстил на глава от населението има най – много в Литва, Латвия и Естония, като в Латвия достига приблизително 7 кг на жител годишно.
  • Към момента задължителни колективни системи за разделно събиране на текстил, като форма на разширена отговорност на производителя, има във Франция, Нидерландия и Унгария.
  • Доброволно създаване на т.нар. организации по оползотворяване има в Белгия
  • В процес на подготовка за създаване на законодателство за разширена отговорност на производителя, т.е. на организации по оползотворяване, са Швеция, Литва, Латвия, Германия, Италия, Словакия.

Разделно събран текстил към общо генериран текстил

Въведените системи за отговорност на производителя са в изпълнение на изискването на РДО към държавите членки да въведат разделно събиране на текстилни отпадъци до 1 януари 2025 г.

В проекта на изменение на РДО, ЕК предлага да няма цели за разделно събиране на текстил. Вместо това Комисията обвързва разделно събрания текстил с този, който е генериран – т.е. необходимо е да се наблюдава съотношението разделно събран текстил към общо генериран текстил за съответната година.

Според първоначално събрани данни от ЕАОС по този показател – съотношението разделно събран текстил към общо генериран текстил – България е между 8 и 10 %, за разлика от първенците Австрия и Германия, където съотношението е над 60%.

Във Франция, където от години съществува въведена отговорност на производителя, това съотношение е над 30%, което е над средното за страните от ЕС – приблизително 20 %. Белгия и Нидерландия са също над 30% като съотношение разделно събран/ генериран текстилен отпадък. Това показва, че колективните системи са успешен модел за разделно събиране на текстилни отпадъци.

Според събраните данни от ЕАОС, за повторно използван текстил за 2021 г., без данни за България, например Германия докладва около 200 хил. тона повторно използван текстил.

Към момента по данни JRC (Съвместният изследователски център на ЕС) приблизително 5 % от събрания текстил се подготвя за повторна употреба и се рециклира в ЕС. Останалите количества се изгарят или депонират (около 80%) и се изнасят (около 10 %).

Намаляване на отпадъците, повторна употреба и рециклиране са правилната посока за развитие на сектора

Първата панелна дискусия на форума в Брюксел подчерта значението на бързината, яснотата и хармонизацията като предпоставки за увереност на инвестициите в рециклирането и за амбициозни цели за постигане на кръговост в ЕС. Задължителната схема за разширена отговорност на производителя (РОП), предложена от Комисията, заедно с други мерки за стимулиране на търсенето на рециклирани материали, е от жизненоважно значение. Тя ще стимулира инвестициите в инфраструктура и ще насърчи пазара за рециклиране на текстилни отпадъци.

Според панелистите, прилагането на законодателството е от съществено значение, предвид предстоящите промени, свързани с въвеждане на задължителна разделна отговорност на производителя за текстил.

Вторият панел на събитието се съсредоточи върху проектирането за кръговост, застъпвайки се за промяна в манталитета и за увеличено рециклирано съдържание, кръгови вериги на доставки и информираност на потребителите. Говорителите подчертаха, че цикълът Вземи-Направи-Изхвърли вече не работи и принципите за намаляване на отпадъците, повторна употреба и рециклиране са правилната посока за развитие на сектора.

Единични проекти за рециклиране

На форума Евелин Дилс представи финансиран от ЕС проект по Програма Хоризонт и подчерта необходимостта от въвеждане на осъществимо рециклирано съдържание, изисквания за дизайн и взаимодействие с потребителите. Проектът е в процес на изпълнение. Фокусът му е върху проектиране и тестване на т.нар. система от влакно към влакно – с включено сортиране, отделяне на ципове и копчета и получаване на краен материал – пух/смес от влакна. В последствие се правят различни влакна, които са със състав, в който има вложени рециклирани деним, памук или вискоза. Основен проблем в този тип рециклиране е еластанът.

Обувките и рециклирането им

В проекта на ревизираната Рамкова директива за отпадъците, предложена от ЕК, обувките, заедно с текстила, са сред отпадъците, за които се въвежда задължителна разширена отговорност за производителя.

Темата за обувките и рециклирането им бе представена от Жером Перо от FESI – Федерацията на Индустрията на Европейските Спортни Стоки. Бе подчертано, че:

  • Всяка година се произвеждат 24 милиарда обувки, като само 5 % от тях се рециклират
  • Всеки чифт маратонки генерира 14 кг емисии въглероден диоксид
  • Само около 5 % от обувките се рециклират
  • Към момента за обувките се прилага модела: Вземи – Направи – Изхвърли
  • Представеният метод на рециклиране на обувки включва автоматизиран процес, чрез който отпадъчните обувки се рециклират в различни материали – гума, пяна, текстил, пуф, кожа. Рециклираните материали в последствие отново се използват за правене на нови продукти, като спортни настилки, подметки на нови обувки и др.

Сред основни предизвикателства за третирането на отпадъчни обувки са:

  • Влагането на рециклирано съдържание в обувките оказва влияние върху тяхната издръжливост
  • Липсата на технологии за рециклиране
  • Липса на инициативи към потребителите да връщат и рециклират отпадъчните си обувки
  • Рециклиращите методи за обувки не са широко достъпни и лесни за потребителите
  • Високи разходи за рециклиране

Възможности пред сектора в Европа

Сред основните посочени възможности за сектора отново беше въвеждането на система за отговорност на производителя относно отпадъчните обувки със съответни еко-модулирани такси. Те ще стимулират дизайн на рециклируеми обувки, които използват рециклиран материал. Само задължителната отговорност на производителя може да осигури необходимите количества разделно събран отпадък и инфраструктура за неговото последващо рециклиране, което изисква много средства, с цел влагането му обратно в икономиката.

Участниците и панелистите дискутираха допълнително разделното събиране и рециклиране на текстил. Механичното третиране на текстила е основен вид третиране към момента, като за всеки вид третиране е необходимо да се преценява технологията според генерирания материал. Известен факт е, че за да има качествен рециклиран материал от механично третиране, трябва да има много качествено сортиране. За да се ускори и обезпечи този процес, обаче, е необходимо ефективно въвеждане на система за отговорност на производителя. Страните, които не са въвели такава система, основно разчитат на малки и единични проекти с европейско финансиране, което обаче не може да осигури търсения ефект на кръговост на ниво държава-членка.

Участниците подкрепиха въвеждането на разширена отговорност на производителя, което доказано е необходимо условие за успешно въвеждане на системи за разделно събиране и последващо третиране на отпадъците от обувки и текстил.

В България

В България израз на разширената отговорност на производителя са т.нар. колективни системи на производители / организации по оползотворяване. За различни масово разпространени отпадъци като опаковки, електроника и батерии, те са въведени в страната и работят успешно, но за текстил все още липсват.