Текстилната индустрия е един от най-големите замърсители на околната среда, като произвежда около 92 милиона тона отпадъци годишно в световен мащаб. В Европа, средностатистическият гражданин изхвърля приблизително 11 килограма текстилни отпадъци годишно.

Промишлените процеси, свързани с текстилното производство, също са значителен източник на замърсяване. Според Световния икономически форум, текстилната индустрия е отговорна за около 20% от глобалното промишлено замърсяване на водите и генерира приблизително 10% от глобалните въглеродни емисии.

Ето защо, е нужен всеобхватен инструмент за справяне с този проблем. В България, лицата, които пускат на пазара обувки и текстил, са длъжни да заплатят продуктова такса на държавното предприятие ПУДООС към Министерството на околната среда и водите.

Алтернатива на директното заплащане на продуктова такса е участието в специализирана организация, която предлага членство чрез сключване на договор и заплащане на възнаграждение. Това възнаграждение е значително по-ниско от нормативно определената продуктова такса обувки и текстил. В този случай лицата не дължат продуктова такса към ПУДООС. Организацията, от своя страна, се задължава да изпълни целите за разделно събиране и последващо третиране на отпадъците на тези лица, съгласно изискванията на действащото законодателство.

Въведените еко такси имат за цел да насърчат рециклирането и устойчивото управление на текстилните отпадъци, като същевременно подпомагат създаването на ефективна система за събиране и оползотворяване на тези материали. Нека обясним по-подробно.

Защо е нужно налагането на еко такси “текстил”?

Текстилната индустрия генерира огромни количества отпадъци и използва значителни ресурси. Производството на текстил, от отглеждането на суровини до производството и дистрибуцията на крайния продукт, има сериозни екологични последици. Доклад на Ellen MacArthur Foundation посочва, че текстилната индустрия генерира повече емисии на парникови газове от авиацията и мореплаването, взети заедно.

Процесите на боядисване и третиране на текстил също използват огромни количества вода и химикали, които често се изливат в реки и морета без адекватно пречистване. Налагането на еко такси върху текстилните продукти и обувки има за цел да повлияе някои от тези проблеми чрез насърчаване на по-устойчиво производство и потребление. Както и да създаде финансов стимул за рециклиране и повторно използване на текстилни продукти.

Какво представляват еко таксите “текстил”?

Източник: Unsplash

Еко таксите за текстил и обувки или продуктови такси дрехи и продуктови такси обувки, представляват финансови налози, които производителите, вносителите или продавачите на тези продукти плащат за покриване на разходите по рециклиране, третиране и обезвреждане на текстилни отпадъци.

По същество продуктовите такси за дрехи и обувки са инструмент, който има за цел да стимулира устойчивото производство и потребление на текстил. Те предоставят механизъм, който насърчава производителите да интегрират принципите на кръговата икономика в своята дейност.

Това включва не само ефективното събиране и рециклиране на текстилните материали, но и тяхното проектиране по начин, който улеснява повторната им употреба и рециклиране. Също така, таксата има за цел да намали отпадъците от текстил и да подобри управлението на ресурсите чрез насърчаване на алтернативни модели на потребление, като споделеното използване и поправка на дрехи.

По този начин, еко таксата действа като финансов стимул за производителите да търсят иновативни решения, които да намалят екологичния отпечатък на текстилната индустрия и да спомогнат за прехода към по-зелена икономика. В България, Законът за управление на отпадъците (ЗУО) предвижда еко такса за производителите на текстилни изделия и обувки, като част от мерките за осъществяване на разширената отговорност на производителя. Целта е да се контролира неблагоприятното влияние на продукта през всичките му етапи на експлоатация, както и на отпадъка, който се генерира след използването му.

Какви са предимствата и недостатъците от налагането на еко такси дрехи?

Предимства на еко таксите за дрехи и обувки

На първо място, те помагат за намаляване на отпадъците. Еко таксите стимулират рециклирането и повторното използване на текстил и обувки, което намалява количеството отпадъци, изпращани на сметища. Например, в Швеция, въвеждането на еко такси е довело до увеличаване на рециклираните текстилни отпадъци с 60% за пет години.

Освен това, производството на нови текстилни изделия и обувки генерира значителни емисии на парникови газове и изисква големи количества вода и суровини. Например, за производството на един чифт дънки са необходими около 7,000 литра вода. Еко таксите насърчават използването на рециклирани материали, което намалява нуждата от нови суровини и опазва водните ресурси.

Еко таксите стимулират и иновациите в текстилната индустрия. Те подпомагат разработването на нови технологии и методи за рециклиране и устойчиво производство. Освен това, тези такси са в основата на развитието на кръгова икономика. Част от средствата се използват за финансиране на програми за затваряне на процеса от производството да рециклирането на текстилни продукти.

Фирмите, които внедряват устойчиви практики пък, стават по-конкурентноспособни на пазара, особено сред екологично осъзнатите потребители. И това се отнася не само за производството, но и за продажбата на текстил и обувки.

Потребителите пък, стават по-информирани за въздействието на техните покупки върху околната среда и са по-мотивирани да правят устойчиви избори. От друга страна вторичния пазар на дрехи и обувки също се повишава, имайки предвид вредата от изхвърлянето на дрехи като отпадъци. Това пък, дава възможност за по-евтини и по-разнообразни опции за покупки за по-голяма част от населението.

Недостатъци на продуктовите такси за текстил

Налагането на еко такси текстил може да доведе до повишени разходи за производителите и потребителите. Допълнителните разходи за рециклиране и устойчиво производство увеличават и общите разходи за производство. А не рядко, тази “разлика” се прехвърля към крайните потребители с повишаването на цените на продуктите. Освен това, въвеждането и управлението на еко таксите изисква изграждане на ефективна система за събиране, рециклиране и отчетност, което често е сложен и скъп процес.

Липсата на унифицирани стандарти и регулации пък, е друг проблем, който може да доведе до неравномерно прилагане на таксите в различни региони и страни. Задължителните еко такси “дрехи” оказват влияние и върху потребителите с по-ниски доходи. По-скъпите дрехи стават по-недостъпни за тези домакинства.

Какво значение имат еко таксите (дрехи и обувки) за околната среда?

Източник: Freepik

За околната среда еко таксите за дрехи и обувки (и като цяло еко таксите) имат огромно значение. В крайна сметка целта от въвеждането им е да намалят вредното въздействие на конкретни продукти именно върху нея. Нека видим по-подробно как допринасят продуктовите такси за опазването на природата.

• Намаляване на отпадъците: Промишлените отпадъци са основен източник на замърсяване на питейната вода. Само шивашката промишленост е отговорна за около 20% от това замърсяване на водата.

• Намаляване на въглеродния отпечатък: Производството на нови текстилни изделия и обувки генерира значителни емисии на парникови газове. Повторното използване и рециклиране на материали намалява нуждата от ново производство и съответно емисиите на въглероден диоксид. Според доклад на Европейската комисия, рециклирането на 1 тон текстилни отпадъци може да спести до 3,6 тона CO2.

• Пестене на ресурси: Например, прясната вода е ценен природен ресурс, който се нуждае от опазване. Рециклираните материали използват 99% по-малко вода за производство, отколкото дрехите, направени от суровини.

Процесите на боядисване на тъканите и третирането им с различни химикали и киселини също имат особено опасно въздействие върху околната среда. Рециклирането на текстилни изделия намалява замърсяването и освен това спестява и петрол. Знаете ли, че синтетичните тъкани от полиестерен тип са направени от химическа реакция с помощта на петрол, който е невъзобновяем природен ресурс?

Как се използват средствата от еко таксите за текстилни изделия?

За да регулират и управляват продуктовите такси, много държави приемат специфични закони и наредби. В Европейския съюз, директивата 2008/98/EC относно отпадъците определя рамката за управление на отпадъците, включително текстилни отпадъци. В България, Законът за управление на отпадъците (ЗУО) регламентира задълженията на производителите и вносителите на продукти, включително текстил, за поемане на разходите по управление на отпадъците от тези продукти.

Средствата от еко таксите се използват целево за поддържане на система за ефективното управление на отпадъците от текстилни изделия. Те се насочват към създаване и опериране на ефективна система за събиране, оползотворяване и рециклиране на текстил, като целта е до началото на 2025 г. да се осигури ефективно управление на текстилните отпадъци в съответствие с европейските изисквания.

Често задавани въпроси

Как се определя размерът на продуктовите такси за текстил?

Размерът на продуктовите такси за текстил обикновено се определя на базата на теглото или обема на продуктите и може да варира в зависимост от материала и производствения процес. Конкретните ставки се установяват от регулаторните органи в съответната държава.

Кои държави прилагат еко такси дрехи и обувки?

Някои държави като Франция, Швеция, Унгария и Нидерландия успешно прилагат налагането на еко такси за текстил. Други като Литва, Латвия, Германия, Италия и Словакия са в процес на приемане на подобни мерки, като това трябва да се случи до 1 януари 2025 година. България също прилага екотакси за дрехи и обувки, като се очаква да бъде приета наредба, с която правилата да започнат да се прилагат на практика.

Как мога да платя по-малко за еко такса като производител на текстил?

Плащането на еко такса за текстил може не само да се намали, но и да се избегне чрез индивидуално изпълнение на задълженията по разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване, или чрез участие в колективна система на организация по оползотворяване. Възнаграждението към подобна организация е значително по-ниско от нормативно определената продуктова такса и в този случай вие не дължите продуктова такса в ПУДООС.